Забележителности във Велико Търново

Забележителности във Велико Търново

Велико Търново несъмнено е една от най-привлекателните туристически дестинации в България! Старата ни столица е красив град с богата история и голям брой интересни обекти за посещаване.

Знаем, че самият Иван Вазов при своето първо посещение в града пише: „И като гледам тоя невероятен, невъзможен град, аз мисля, че пред мене стои видение, сън, измама за очите!“

Ако се чудите кои места да видите и посетите, в тази статия споделяме с вас списък с всички забележителности във Велико Търново, както и някои любопитни факти от историята им.

Крепостта „Царевец“

Започваме, разбира се, със символа на града - най-известната забележителност във Велико Търново - Крепостта „Царевец“. Красивата, могъща и стратегически разположена крепост разкрива панорамна гледка към голяма част от Търново.

Това е била една от най-мощните твърдини на европейския югоизток. Тя заема висок хълм със стръмни склонове и укрепена площ от 120 декара, чиято защита била усилена още повече от река Янтра, виеща се около него.

В площта на крепостта има множество различни обекти, всеки от които разполага със своята славна история: Балдуиновата кула, Царският дворец, Лобната скала, Асеновата порта, Страноприемницата, Катедралата, потерните…

Ако посещавате Царевец и искате да се потопите пълноценно в историята му, както и да научите за другите исторически забележителности на територията му, можете да слушате пълните ни аудиогид разкази за Царевец, докато обхождате мястото.

За ваше удобство оставяме и таблица с актуалните цени на билети за Царевец + комбинирани билети за 10 музея във Велико Търново, Арбанаси и региона:

Тип билет	Цена	Комбиниран билет: Царевец + 10 музея
Стандартен билет	€7.70	€20.50
Учащи (с документ)	€3.10	—
Пенсионери (60+)	€3.60	—
Семеен билет (родители + до 3 деца)	€10.20	€25.60
Аудиогид	€6.00	—

Светлинно-звуково шоу „Звук и светлина“

Вечер над крепостта Царевец често оживява спектакълът „Звук и светлина“.

Драматична музика, композирана специално за тук, разноцветни светлини, мощни светкавици, лазерни лъчи и звън на камбани са синхронизирани по уникален начин, за да разкажат бурната история на България от създаването на държавата на Балканите през 7-ми век до освобождението от османското владичество през 19-ти век.

Спектакълът кара зрителя да се потопи в един мистичен свят, да се върне назад през вековете, да преживее моментите на възход и падение, битките с нашествениците, страданията на поробения народ и възторга от освобождението.

Не са много подобните спектакли по света. Такива има в Египет, Индия, Мексико… Без да преувеличаваме, можем да кажем, че спектакълът на крепостта Царевец е представен с най-комплексната техническа система.

Спектакълът радва своите зрители повече от 40 години. За това време той е излъчен над 7 хиляди пъти, а българските и чуждестранни зрители, докоснали се чрез него до величието и славата на древната българска държава, са повече от 6 милиона и половина.

Светлинното шоу се излъчва целогодишно, независимо от метеорологичните условия и дори може да бъде наблюдавано безплатно по време на националните празници, празникът на града (22 март), както и в някои дни през декември.

Улица „Генерал Гурко“

Едно от задължителните места за посещение във Велико Търново е уличката Генерал Гурко. Тя се намира в по-ниската част на възрожденско Търново и се вие живописно успоредно на река Янтра.

Това е най-добре запазеният ансамбъл от жилищна архитектура от 19-ти век в града, даващ на посетителя възможността да се потопи в атмосферата на старопрестолната столица.

Красивата улица е едно от любимите места за снимки на всеки посетител!

Самоводската чаршия

Самоводската чаршия е занаятийска уличка, успоредна на главната улица на града.

Името на мястото идва от ориенталската дума „чаршия“ и означава „място, където се събират хора“ или „пазар“, а Самоводска идва от името на най-близкото село - Самоводене, чиито жители първи идвали тук да предложат своята селскостопанска продукция на търновските граждани.

Тук можете да посетите множество сувенирни магазини и ателиета на художници. А най-интересното е, че са съхранени работилници, представящи запазените занаяти от епохата на Възраждането.

В тях, с помощта на традиционни технологии, изкусни занаятчии произвеждат своята продукция буквално пред очите на туристите.

На чаршията, покрай работилници и ханове, ще намерите традиционно турско кафе, варено в горещ пясък, както и работата на дърворезбари, иконописци, кожари, ножари, тъкачи, бижутери и други майстори на занаятите.

Паметник „Асеневци“

Величественият паметник е посветен на първите царе от династията на Асеневци, възстановили българската държава и издигнали я след това до първостепенна европейска сила.

Монументът представя четирима конника – царете Иван Асен I, Петър, Калоян и Иван Асен II, заобиколили гигантски меч, извисяващ се мощно към небесата.

Мечът, висок 33 метра и тежащ 70 тона, символизира мощта и величието на възстановеното българско царство. В основата му е поставена гранитна статуя на жена с малко дете, представящи вечното чудо на раждането на новия живот и прераждането на Българската държава през вековете.

Църква „Св. Димитър“

Църквата „Св. Димитър“ се намира в търновския квартал „Асенов“, в подножието на хълма Трапезица.

Тя привлича туристи с красивата си и богато украсена куполна постройка. Счита се, че именно тази църква е била построена от братята Асен и Петър, и че тук е било обявено тяхното въстание срещу Византия през 1185 г.

Това събитие поставя началото на периода, който историците определят като времето на Второто българско царство. Това е и историческият момент, в който Търново е обявен за столица на България.

При първите разкопки на църквата в началото на 20-ти век в предверието на храма са били открити костите на двама високи мъже. Предполага се, че това са останките на двамата братя Асеневци, погребани в построената от тях църква.

В днешния си вид църквата била реконструирана за честването на 800-годишнината от въстанието на Асеневци през 1985 г., по проект на арх. Теофил Теофилов.

Панорамна площадка

Панорамната площадка на ул. „Стефан Стамболов” предлага една от най-красивите гледки към паметника „Асеневци“, художествената галерия „Борис Денев“, Стария град и завоите на река Янтра.

Наблизо ще откриете и мащабни сграфито пана (вид монументално изкуство), рисувани през 70-те години на XX век. Те са реставрирани и изобразяват важни моменти от българската история и култура, което придава на мястото специфичен артистичен дух.

Крепост Трапезица

Крепостта Трапезица е разположена на едноименния хълм, северозападно от Царевец, на десния бряг на Янтра.

Хълмът е естествено защитен от три страни от меандрите на реката и има площ около 80 дка. Тук са живели болярите и висшата аристокрация по време на Второто българско царство (1185–1393 г.).

На снимката виждаме част от стената и голяма кула, която представлява южната порта на крепостта. Археологическите проучвания на Трапезица продължават и до днес.

До този момент са открити 23 църкви, много жилища, както и останките от манастира „Св. Иван Рилски“. Счита се, че именно тук са били пазени мощите на българския светец Иван Рилски след пренасянето им в Търново през 1195 година.

Музей „Възраждане и Учредително събрание“

Музеят „Възраждане и Учредително събрание“ се намира в красивата сграда на бившия турски конак в Търново.

Тя е построена през 1872 година в централната част на възрожденския град от големия български майстор-строител Колю Фичето.

Тук в миналото се е помещавала османската администрация и нейните различни институции: областна и градска управа, съд, полиция…

Освен архитектурните особености на самата сграда, силно впечатление прави изящна ѝ фасада, която наскоро беше реновирана.

В самия музей ще откриете множество интересни артефакти, документи и други предмети, запечатали историята покрай национално-освободителната борба (и не само).

Сарафкината къща

Много са запазените къщи от епохата на Възраждането, но една от отличителните сгради от този период несъмнено е известната Сарафкина къща.

Тя е построена през 1861 г. за нуждите на Димо Сарафина. „Сарафин“ означава човек, който се занимава с обмен на пари.

Както повечето търновски сгради, и Сарафкината къща е построена на склон, като откъм улицата е на два етажа, а откъм река Янтра достига внушителните пет етажа.

Днес в Сарафкината къща е устроена експозиция, представяща бита и занаятите във великотърновска област от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Когато я посещавате, обърнете внимание на забележителния резбован таван на петия етаж, както и на елегантно оформените дървени колони. Разходката в къщата-музей наистина ще ви отведе в едно друго време!

Хан „Хаджи Николи“

Забележителният хан на Хаджи Николи е поредният шедьовър на гениалния български майстор Кольо Фичето.

Построен през далечната 1858 година, подобно на повечето търновски постройки, ханът е изграден на стръмен склон, като при основната си фасада е на три етажа.

Както много други ханове, сградата е построена около вътрешен двор, заобиколен от допълнителни постройки на един и два етажа. От страната на търговската улица, ханът е имал едноетажна колонада, изградена пред използвани и днес търговски помещения, наричани навремето дюкяни.

Ханът е бил построен с помещения, покрити със солидни сводове и снабдени с железни врати. По този начин постройката била подсигурена срещу пожари, които биха могли да унищожат скъпите стоки, складирани в някои от нейните части.

Днес ханът на хаджи Николи е чудесно реставриран, като в него са разположени стилни ресторант и вино-бар, а помещенията, намиращи се на втория и третия етаж, приютявали някога гостите, сега са превърнати в изложбени зали, в които редовно се представят интересни експозиции.

Църквата „Свети Никола“

Църквата се намира в стария квартал „Варуша“. Построена е през 1836 г. и в изграждането ѝ участва Колю Фичето, тогава все още млад майстор.

Архитектурно храмът представлява ниска трикорабна базилика. Впечатление правят дървените колони и красивите дъсчени тавани.

Освен като действащ православен храм, църквата „Свети Никола“ е била истински просветен център през Българското възраждане.

Смята се, че именно тук е създадено първото българско църковно училище, в което децата са се обучавали изцяло на роден български език.

Къщата с маймунката

Емблематичната за Велико Търново „Къщата с маймунката“ е поредното архитектурно дело на майстор Колю Фичето.

Къщата се отличава от всички съседни сгради. Нестандарната украса от червени тухли и релефни, подчертани в бяло фуги се среща много рядко и е възможно стилът да е нововъведение на знаменития български архитект.

Първият етаж на къщата е предназначен за магазин със складови помещения, а над него има два жилищни етажа. Външно сградата изглежда тясна и висока. Фасадата ѝ е широка само шест метра. Това обаче се компенсира от петнадесет-метровата дълбочина, каквото е разстоянието между двете успоредни улици.

По отношение на самия символ на къщата - фигурката с “маймунка” - има много теории и легенди. За някои от тях разказваме в нашата аудиогид обиколка на Велико Търново.

Но за да разкрием поне нещо, ще споменем това, че един по-внимателен поглед ни показва, че фигурката всъщност съвсем не е маймунка, а плешив човек, седнал и положил ръце на коленете си.

Предполага се, че това е стилизирано изображение на самия собственик, който често сядал на малко столче пред магазина си и прекарвал така часове наред.

Паметник „Велчова завера“

Паметникът, малко под красивото сграфито пано, на пръв поглед представлява “просто” един обелиск, висок осем метра и половина. Но историята зад него е толкова въздействаща, че той не бива да бъде пренебрегван.

От източната му страна са изобразени в изпъкнал релеф евангелие, отворено върху меч, с пет ръце насочни към него, символизиращи полагането на клетва. Отдолу има надпис: „На мъчениците от Велчовата завера“.

„Завера“ е стара дума означаваща „заговор, съзаклятие, конспирация“. „Велчова“ идва от името на Велчо Атанасов - един от главните организатори и ръководители на този заговор, целящ отхвърлянето на турската власт - първо в североизточна, а впоследствие и в цяла България.

Избухването на въстанието е трябвало да стане на Великден - 7 май, 1835 година. Според някои изследователи подготовката за въстанието започва още през 1831 година.

Заговорниците организират тайните си срещи в различни манастири около Търново. По време на тези срещи се приемат нови членове, които полагат клетва за вярност. Оттук произлиза и думата завера.

Подготовката е сериозна: закупува се и се изработва оръжие и боеприпаси, шият се униформи, провеждат се упражнения по стрелба и бой с хладно оръжие, правят се конкретни планове за действие.

За съжаление броени дни преди избухването на въстанието, след предателството на чорбаджия от град Елена, османските власти арестуват Велчо Джамджията и другите ръководители на заверата по време на тяхна среща в близкия до старопрестолния град Плаковски манастир.

След жестоки изтезания, при които те не издават никого, заговорниците са обесени публично на различни места в града. Велчо Атанасов Джамджията е обесен на 5 април 1835 година на площад Баждарлък - мястото, на което се намира паметникът сега.

Парк „Мини България“

Парк “Мини България”, в подножието на Царевец, представя миниатюрни макетни разработки на някои от най-значимите архитектурни забележителности в страната ни.

Това е единственият парк от този вид в цяла България. Открит е през 2017 година на площ от 12,5 дка и ни впечатлява с над 60 супер детайлни миниатюри в мащаб 1:25, които пресъздават най-емблематичните исторически и културни забележителности от всички краища на страната.

Мястото е интересно, особено за децата. Подходящо е за приятна семейна разходка и снимки. До парка можете да стигнете и с автобуси №100 и №5.

Църква „Св. 40 мъченици“

Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е един от най-важните български исторически паметници. Както съобщава известният надпис на цар Иван Асен II от 1230 година, църквата е била построена от него в памет на голямата му победа над епирския владетел Теодор Комнин при Клокотница.

На още два от шестте поддържащи свода колони на църквата има важни надписи, прославящи делата на средновековните български владетели. Най-ранен от тях е надписът на хан Крум върху колона, а освен него има надпис и на хан Омуртаг.

Освен църковна сграда, църквата „Св. Четиридесет мъченици“ изпълнявала и функциите на мавзолей на управляващата Асенева династия. За целта покрай стените от вътрешната страна през средновековието били изградени редица зидани гробове, някога украсени с мрамор, а според писмените извори - и със злато, сребро и скъпи тъкани.

За съжаление гробовете са били открити в много лошо състояние, като днес на тяхно място са поставени възпоменателни плочи на видни владетели на българската държава.

Няколко години след построяването на църквата в нея бил погребан и най-известния сръбски светец Св. Сава (Сръбски), починал в Търново през 1236 година. Счита се, че той е бил погребан също в скъп зидан гроб, разположен в предверието на храма, вдясно от неговия вход.

Цялата вътрешност на църквата във всички нейни части била покрита с красиви стенописи. Най-запазените от тях се намират в предверието, където цялата стена била покрита със зографисан календар на църковните празници.

Силно впечатление правят мраморните елементи по църквата. Също така се смята, че тук са погребани цар Иван Асен II и цар Калоян.

Стамболов мост

Изящно извисяващ се над долината на р. Янтра вече повече от 130 години, Стамболовият мост, който виждаме вдясно от Паметника на Асеневци, е една от големите забележителности на Велико Търново.

Мостът е построен през 1892 г., по време на управлението на българския министър-председател Стефан Стамболов, роден в този град. На него той дължи наложилото се през годините име. Проектът е на живеещия и работещ по това време в Търново италиански архитект Джовани Мосути.

Впечатляващо е, че мостът няма междинни подпори, а се крепи директно върху двата високи и стръмни бряга на реката.

Първоначално оттам е минавал главният път от София за Варна, чието трасе впоследствие е преместено на юг. Мостът е бил използван за активно движение на тежки превозни средства допреди петдесетина години; днес той е пешеходна зона.

Църква „Св. св. Петър и Павел“

Църквата „Св. Петър и Павел“ се намира в долината на река Янтра, в северното подножие на хълма Царевец. Средната по размери куполна сграда е изградена в началото на XIII век при управлението на цар Калоян.

По мраморните колони на църквата богомолците са оставяли врязани надписи-графити, част от които личат и сега на някои места. Сред тях има и изображения на буквите от азбуката, чрез които свещениците са учели малките ученици да четат.

Тази църква била най-добре запазената от средновековните църкви на Търново. През 1913 г. бива засегната от Голямото търновско земетресение, но впоследствие е грижливо реставрирана.

Историите покрай обителта са много любопитни. Пълния разказ за тях можете да чуете в нашата аудиогид обиколка на забележителностите във Велико Търново. Именно от тази точка започва нашата групова обиколка с гид.

Паметник „Майка България“

След края на Първата световна война се заражда идеята на това място в центъра на Велико Търново да се издигне „Паметник на загиналите войни“, с който да се отдаде почит на загиналите търновци във войните за национално обединение.

През 1927 година се провежда конкурс. От представените 30 проекта е одобрен този на скулптора Светослав Йоцов. Паметникът е открит официално на 6 май 1935 година и е посветен на загиналите участници в 5 войни.

Монументът може да бъде разделен условно на три части. Според замисъла най-долната представлява крипта-костница, в която да гори „вечен огън“.

Средната част представлява постамент за фигурата на върха, около който са представени фигури на войници, участвали в различни войни.

Третата, горна част на монументалната композиция, е статуя на коленичеща жена с корона, която държи в дясната си ръка знаме, а в лявата - маслинова клонка като символ на мира. Жената символизира България, която отдава почит на сражавалите се за нея войници и е същевременно майка, скърбяща за своите загинали синове.

Тази централна фигура е причината, скоро след издигането на паметника да се наложи като негово официално име начина, по който хората го наричат, а именно „Майка България“.

С женската фигура е свързан и любопитен факт. За нея позира ученичка от намиращата се в близост девическа гимназия. Между модела и скулптора пламва любов и впоследствие те стават съпрузи.

Владишки мост

Владишкия мост във Велико Търново свързва двата бряга на река Янтра, между хълмовете Царевец и Трапезица.

Той получава името си по време на османското владичество, поради непосредствената близост на манастирския комплекс „Св. Петър и Павел“ - седалище на Владиката на Търновската епархия през този период.

Счита се, че в сегашния си вид мостът е бил изграден през 18-ти век, като най-вероятно видът му днес не се различава значително от този по време на столичните векове на Търново.

След 1935 година Владишкият мост е само пешеходен и вече над девет десетилетия е любимо място за разходки на гражданите и гостите на града, заради красивата панорама, която се открива от него.

Мост „Цар Борис III“

На около 200 метра южно от дървения Владишки мост се намира каменният мост „Цар Борис III“, построен в периода 1930-1935 година.

След влизането му в експлоатация, автомобилният трафик се пренасочва към него. Преди това единствен в района е бил Владишкият мост и по него е преминавал пътят, свързващ Търново с Арбанаси и Горна Оряховица.

Сега тази функция изпълнява красивият каменен мост „Цар Борис III“.

Музей „Затвор“

Музеят Затвор е построен в средата на 19-ти век като триетажна сграда от камък с дебелина на стените 90 сантиметра.

През 1854 г. той вече е функционирал и през неговите килии преминали хиляди борци за освобождението на България от османска власт.

Между конака и затвора са оформени два затворени двора - в първия оковавали затворниците, а другия се използвал за разходки.

По-нататък следват килиите, показани във вида, в който са били използвани след Освобождението, като затворът е бил използван до 1954 година. Тези килии са вече с по-добри условия, с варосани стени и прозорци с решетки, а обитателите са спели на издигнат над пода дървен подиум-нар.

Преминавайки вляво от централния коридор достигаме до една доста по-мрачна част от затвора - единичните килии. Те били толкова тесни, че побирали само един човек, като подът им бил съзнателно наводняван със студена вода, така, че да не позволява на затворника да седне.

На долното ниво е разположена и най-мрачната част на затвора - залата за мъчения, в която борците за свобода са били подлагани на изтезания.

Именно с този затвор е свързана историята на последните дни на Апостола на свободата - Васил Левски.

Археологически музей

Археологическият музей във Велико Търново е сред най-старите и значими културни институции в България, като началото му е тясно свързано с Търновското археологическо дружество от 1879 г.

Той се намира в центъра на града, на запад от площад „Съединение“, и съхранява безценни артефакти, проследяващи историята на региона от най-дълбока древност.

Експозицията е разгърната в няколко зали, всяка от които представя различен етап от развитието на местната култура. Първата зала потапя посетителите в праисторията, като показва уникални находки от епохите на неолита и халколита, включително прочутото златно съкровище от с. Хотница.

Тук можете да видите и едни от най-ранните примери за предписмени знаци в света, изобразени върху керамични съдове. Тези експонати свидетелстват за високото ниво на занаятите и духовността на хората, населявали тези земи преди хилядолетия.

Централно място в музея заема експозицията „Търновград - столица на България (XII - XIV в.)“, която е посветена на златния век на средновековната българска държава. В нея са изложени царски печати, златни пръстени на висши сановници и богати колекции от монети и въоръжение.

Музеят работи целогодишно, като през летния сезон (април - октомври) е отворен от 9:00 до 18:00 ч., а през зимния затваря малко по-рано.

Поради близостта си до крепостта Царевец, той е задължителна спирка за всеки, който иска да разбере как Велико Търново се е превърнало от малко селище в един от най-влиятелните политически и културни центрове на Югоизточна Европа.

Художествена галерия

Сградата, която виждаме зад Паметника на Асеневци, много хора оприличават на голяма църква от средните векове. Тя обаче няма нищо общо с това.

Построена е през 1928 година като художествено училище. От 1985 година до наши дни там се помещава градската художествена галерия.

Тя носи името на бележития български художник Борис Денев, който е посветил голяма част от творчеството си на родния си град - Велико Търново. Много от неговите картини са изложени именно тук.

Галерията разполага с голяма постоянна експозиция, като много от експонатите представят пейзажи от Велико Търново или исторически сюжети, свързани със старата столица.

В пространството около галерията през топлите сезони се организират фестивали и концерти на открито.

Шишмановата баня

Наблизо се намира още един от най-автентичните паметници на културата от средновековно Търново, носещ емблематичното име Шишмановата баня.

Шишмановата баня е интересен монумент на българската архитектура от 14-ти век, свидетелство за високата за епохата култура на обитателите на столицата Търново.

Самата постройка е правоъгълна, с размери 11,5 на 15 метра. Вътрешността ѝ е разделена на шест помещения, които някога били покрити със сводове и куполи. Първоначално посетителят влизал в съблекалнята, откъдето преминавал към четирите къпални, отоплявани от огнищата и котлите, разположени в шестото помещение.

Къпалните били настлани с мраморни плочи. Помещенията били осветявани чрез малки прозорци в стените; малки отвори имало и в сводовете отгоре, които служели и за проветрение.

Люлката на любовта

Люлката на любовта е друго много популярно място за снимки над Велико Търново. Тя се намира до пътя за Арбанаси. До спирката на автобуса има отбивка. Там, в началото на това пътче, вдясно започва пътеката към люлката.

Изкачването е кратко - около 5-10 минути. А по пътя нагоре на няколко пъти се разкриват хубави гледки към Крепостта Царевец, квартал Асенов и околността.

Забележителности в Арбанаси

Ако имате време за по-пълна обиколка на забележителностите във Велико Търново и района, определено си струва да се отбиете до с. Арбанаси - само на 5 км североизточно от града.

Констанцалиевата къща

Сградата е етнографски музей, който пресъздава бита на заможните арбанашки търговци от XIX век. Намира се в централната част на селото, близо до Коконската чешма, и е задължителна спирка за всеки посетител.

През лятото работи от 9:00 до 18:00 ч., а през зимния сезон посещенията обикновено стават след предварителна заявка.

Църква „Рождество Христово“, Арбанаси

Гледайки я отвън, човек лесно може да я обърка с каменна плевня или склад. Това е направено умишлено, защото по време на османското владичество християнските храмове е трябвало да бъдат ниски, без куполи и камбанарии, за да не се набиват на очи.

Но щом прекрачите прага, скромната фасада отстъпва място на експлозия от цветове и образи. Цялата вътрешност на църквата е покрита със стенописи от XVI и XVII век. Няма нито един квадратен сантиметър празно място. Тук са изобразени над 3500 фигури и около 2000 сцени, които разказват библейската история с невероятен детайл.

За удобство на туристите, има възможност и за виртуална обиколка на църквата, с няколко акцента над ключови стенописи и тяхната история.

Манастир „Света Богородица“, Архитектурен резерват Арбанаси

Манастирът „Света Богородица“ в село Арбанаси е известен с чудотворната, обкована в сребро, релефна икона на Света Богородица. Вярва се, че тя помага при стомашни и нервни заболявания, на болни и на бездетни.

На това място пред иконата жените, които искат да заченат, изпълняват определен ритуал: след като отправят своята молитва към Богородица, те поставят монета върху стъклото ѝ. Ако паричката падне, се смята, че рожба няма да има скоро, но ако стотинката „залепне“, значи Божията майка е чула молитвите им и ще осъществи желанието им.

Иконата е известна още като „Плачещата“ и „Троеручица“. Името „Плачещата“ идва от легенда, според която след падането на Царевец монахините заровили иконата на тайно място, за да я спасят. Години по-късно малко момче чуло плач изпод земята и разказало на баща си. Когато разкопали мястото, намерили светинята и оттогава я наричат така.

Наричат я и „Троеручица“, тъй като в долната ѝ част е изобразена трета ръка. Тя е била позлатена и добавена от първия ѝ собственик - търновски ювелир. Неговата жена се излекувала от тежка болест, а глухонямото му дете проговорило, след като семейството дарило иконата на манастира.

Днес иконата се пази в отделен иконостас в помещението след притвора на храма. В манастира, до стария иконостас, в сребърна кутия се съхраняват и мощите на Света Екатерина и Свети Модест, както и голяма бродирана плащаница, изобразяваща тялото на Иисус Христос, апостолите и Дева Мария. Вярва се, че тези реликви предпазват от зли сили, целят болести, пазят от лош късмет и покровителстват майките.

Най-много чудеса се случват на храмовия празник – 15 август (Успение Богородично). Вярващите приемат, че иконата помага и на бездетни двойки, които остават да нощуват в храма с надежда за рожба.

Туристическа карта на Велико Търново

За ваше удобство създадохме интерактивна туристическа карта със забележителностите във Велико Търново и района. Разгледайте картата, на която различните туристически обекти са отбелязани на своите места, а другите в района са посочени с дистанцията им от стария град.

Бутонът в горния ляв ъгъл отваря списъка с обектите. Можете също така да изтеглите пълна версия на картата със забележителности оттук.